Али бей Евреносоглу
| Али бей Евреносоглу | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1462 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Евренос |
Али бей Евреносоглу (Ali Bey Evrenosoğlu)[1] или Евреносоглу Али бей[2], известен просто като Али бей[3], е османски военен командир от XV век. Той е един от синовете на удж-бея Гази Евренос бей[4][5]. По време на безвластието в Османската империя подкрепя Муса Челеби в борбата му за трона, но по съвет на баща му преминава на страната на Мехмед Челеби, а след смъртта му в крайна сметка подкрепя Мурад II.[6]
През 1430 година се отличава в превземането на Солун. В следващите години Али е санджак-бей на Албания, който след първоначални загуби, успява да потисне Албанското въстание (1432-1436) с подкрепата на водените от Турахан бей сили. През 1440 година участва в неуспешната османска обсада на Белград, в която лично води нападението. През 1462 година заедно със синовете си Ахмед и Евренос води акънджии в кампания срещу Влашко. Умира скоро след това.[6] Погребан е в Енидже Вардар заедно с баща си и брат си Гази Иса бей.[7]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Пранги Иса бей | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Евренос бей | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Хаджи Барак бей | Хаджи Иса бей | Хизиршах бей | Бегче бей | Сюлейман бей | Али бей | Якуб бей | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мехмед | Челеби Мехмед | Евренос | Шемс ал-Дин Ахмед | Хюсеин | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Юсуф | Сюлейман | Иса | Муса | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Babinger, Franz (1992). Mehmed the Conqueror and His Time. Bollingen Series 96. Translated from the German by Ralph Manheim. Edited, with a preface, by William C. Hickman. Princeton, New Jersey: Princeton University Press. ISBN 0-691-09900-6. OCLC 716361786.
- Jefferson, John. The Holy Wars of King Wladislas and Sultan Murad: The Ottoman-Christian Conflict from 1438-1444. BRILL, 17 August 2012. ISBN 978-90-04-22925-9. с. 163, 244.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Jefferson 2012, с. 244.
- ↑ Jefferson 2012, с. 163.
- ↑ Babinger 1992, с. 18.
- ↑ History of the Ottoman Empire and Modern Turkey: Volume 1, Empire of the Gazis: The Rise and Decline of the Ottoman Empire 1280-1808. Cambridge University Press, 29 October 1976. ISBN 978-0-521-29163-7.
- ↑ Caroline Finkel. Osman's Dream: The Story of the Ottoman Empire 1300-1923. Hodder & Stoughton, 19 July 2012. ISBN 978-1-84854-785-8. с. 45–.
- ↑ а б I. Melikoff, Encyclopedia of Islam, second edition, Vol. 2, 721
- ↑ Vakalopoulos, Apostolos E. History of Macedonia, 1354-1833. Institute for Balkan Studies, 1973. с. 259. Посетен на 22 June 2011. Yenitsá... Of the smaller mosques the most important were those of Gazi Evrenos.Beneath a high dome with many windows, Ghazi Evrenos lay buried amid the tombs of those 'gazis' who died as 'martyrs' (in other words, who fell in battle). In the courtyard of this mosque were the tombs of Ali Bey and Gazi Isa Bey, the sons of Evrenos.
